Naslov (srp)

Бугарски извори о читалиштима и библиотекама у Србији до краја другог светског рата

Autor

Georgiev, Elizabeta, 1975-

Doprinosi

Radić, Radivoj, 1954-
Stokić-Simončić, Gordana, 1960-
Dragosavac, Branka, 1977-

Opis (srp)

Друштвени, економски и културни живот Срба и Бугара кроз историју је пролазио кроз периоде пријатељства и савезништва и периоде непријатељства, антагонизма и рата. На пољу културе сарадња је била константна и огледа се у прожимању и међусобној подршци, највише у области књижевности.Културне везе два суседа биле су изражене и на пољу библиотекарства, а посебно су се огледале у организацији читалишта и библиотека, што је разлог да се оне дубље сагледају и истраже. Ова потреба резултирала је истраживањем на тему „Бугарски извори о српским читалиштима и библиотекама до краја Другог светског рата“, који доноси до сада непознате чињенице из бугарских извора о неколико читалишта са данашње територије Републике Србије, о судбини српских библиотека и других културних добара заплењених током Првог светског рата од стране бугарске војске, о њиховом боравку у Народној библиотеци у Софији и повраћају у Србију. Када је реч о Другом светском рату далеко је мање догађаја од интереса за историју библиотека, па и сведочанстава у архивској грађи, написима савременика или историчара. Постојећи подаци везани су само за постојање читалишта у Димитровграду (Цариброду) и Пироту.Предмет истраживања овог рада били су, у првом реду, бугарски извори о српским читалиштима и библиотекама. Поред објављених радова бугарских теоретичара читалишног покрета, прегледна је, систематизована и обрађена архивска грађа Бугарског историјског архива при Народној библиотеци „Св Ћирило и Методије“ и Централног државног архива у Софији. Свакако да нису занемарене ни монографске публикације, као и чланци објављени у серијским публикацијама. Осим бугарских коришћени су и сви доступни српски извори који се баве проблематиком читалишта, те су они послужили за упоредну анализу. Целокупна прикупљена грађа и извори су систематизовани, хронолошки сређени и презентовани у раду.Рад „Бугарски извори о српским читалиштима и библиотекама до краја Другог светског рата“ чине Увод, пет основних поглавља (Друштвено-политички, економски и културни односи Србије и Бугарске од половине 19. века до краја Другог светског рата; Читалишта у функцији очувања националног идентитета; Библиотеке – огледалосрпско-бугарских односа у рату и миру; Бугарски извори о читалиштима и библиотекама током Другог светског рата; Библиотечка историографија о српско бугарским односима) и Закључак.Кроз пет централних поглавља, истраживање обухвата период од половине 19. века, када се интензивира културна сарадња Срба и Бугара под турском влашћу, до завршетка Другог светског рата, када Србија и Бугарска успостављају садашње државне границе. Током тог периода било је плодотворног прожимања српске и бугарске културе, али и отворених непријатељстава, проблема верске природе проузрокованих деловањем бугарске егзархије, утицаја ратовања, што је оставило последице на друштвени и културни развој оба народа, као и на развој културе књиге и писања.У домену историје библиотека то је период од оснивања првих бугарских читалишта, која су посебно у доба бугарског препорода, значајна средишта културе и развоја националне самосвести и која су према бугарским изворима, имала утицај на оснивање читалишта и у градовима попут Ниша, Пирота, Неготина, Врања, Зајечара, Димитровграда (Цариброда). Посебно се издваја оснивање бугарског читалишта у Београду које је резултат активности бугарске емиграције, а наставља се представљањем судбине српских библиотека у Првом светском рату, Народне библиотеке у Београду, јавних библиотека, Библиотеке Призренске богословије и других, па све до краја Другог светског рата, када Димитровград, као последње место у коме је изражен бугарски утицај, наставља културни развој у границама Федеративне Народне Републике Југославије.У раду су истакнути до сада непознати подаци о путу заплењених књига из Ниша у Софију, трогодишњем боравку српских библиотека у престоници Бугарске и њиховом повраћају у Србију, као и значај и улога Стилијана Чилингирова, библиотекара и културног радника, који је својим ангажовањем много урадио на очувању грађе Народне библиотеке у Београду и других српских библиотека.Крајњи циљ истраживања на тему „Бугарски извори о српским читалиштима и библиотекама до краја Другог светског рата“ био је да се упоређивањем бугарских извора са подацима који се налазе у историји српских библиотека, дође до резултата који ће помоћи да се употпуни историја горенаведених српских читалишта ибиблиотека. Циљ истраживања је и да се професионално поље српског библиотекарства обогати познавањем културе књиге код Бугара, без идеолошких наноса који оптерећују српско-бугарске односе. Имајући у виду наведене циљеве, дисертација доноси нове податке посебно важне за историју Народне библиотеке Србије током и непосредно после Првог светског рата, као и Народне библиотеке Пирот и Народне библиотеке у Димитровграду чија се историја употпуњује подацима везаним за постојање читалишта „Др Крсто Крстев“ у Пироту и „Отец Паисиј“ у Димитровграду током Другог светског рата.

Opis (srp)

Библиотекарство и информатика - Историја библиотека, историја библиотекарства / Библиотечно дело и информатика - История на библиотеките, история на библиотекарството / Librarianship and Informatics - History of libraries, history of librarianship Datum odbrane: 29.09.2022.

Opis (eng)

Общественият, икономическият и културният живот на сърбите и българите през цялата история е преминавал през периоди на приятелство и съюз и периоди на вражда, антагонизъм и война. В областта на културата сътрудничеството е постоянно и се изразява в проникване и взаимна подкрепа, най-вече в областта на литературата.Културните връзки между двете съседки се изразяват и в библиотечното дело, като особено се отразяват в организацията на читалища и библиотеки, което е причина те да бъдат по-задълбочено разглеждани и изследвани. Тази необходимост доведе до изследването на тема „Българските източници за сръбските читалища и библиотеки до края на Втората световна война”, която носи неизвестни досега факти от български източници за няколко читалища намиращи се на днешната територия на Република Сърбия, за съдбата на сръбските библиотеки и други културни ценности, иззети през Първата световна война от българската армия, за престоя им в Народната библиотека в София и завръщането им в Сърбия. Що се отнася до Втората световна война, много са по-малко събитията от интерес за историята на библиотеките, както и свидетелства в архивите, в писанията на съвременници или историци. Съществуващите данни са свързани само със съществуването на читалища в Димитровград (Цариброд) и Пирот.Предмет на този научен труд бяха преди всичко българските източници за сръбските читалища и библиотеки. Освен публикуваните трудове на български теоретици на читалищното движение, е прегледан, систематизиран и обработен архивният материал от Българския исторически архив при НБ „Св. св. Кирил и Методий“ и Централния държавен архив в София. Разбира се, не бяха пренебрегнати и монографските публикации, както и статиите, публикувани в периодични издания. Освен българските, използвани са всички налични сръбски източници, занимаващи се с читалища, които са използвани за сравнителен анализ. Целият събран материал и източници са систематизирани, хронологично подредени и представени в научния труд.Трудът „Българските източници за сръбските читалища и библиотеки до края на Втората световна война” се състои от Въведение, пет основни глави (Социално-политически, икономически и културни отношения между Сърбия и България от средата на 19 век до края от Втората световна война; Библиотеките - огледало на сръбско-българските отношения във война и мир; Български източници за читалища ибиблиотеки през Втората световна война; Библиотечна историография за сръбско-българските отношения) и Заключение.Чрез петте централни глави изследването обхваща периода от средата на 19 век, когато се засилва културното сътрудничество между сърбите и българите под турското владичество, до края на Втората световна война, когато Сърбия и България установяват сегашните държавни граници. През този период се наблюдава ползотворното проникване на сръбската и българската култура, но и открити враждебни отношения, религиозни проблеми, породени от Българската екзархия, въздействието на войната, оставила последствия върху общественото и културното развитие на двата народа, както и върху развитието на културата на книгата и писането.В областта на библиотечната история това е периодът от основаването на първите български читалища, които особено през Възраждането са важни центрове на културата и развитието на националното самосъзнание и които според българските източници са имали влияние върху основаването на читалища и в градовете като Ниш, Пирот, Неготин, Враня, Зайчар, Димитровград (Цариброд). Особено се изтъква създаването на Българското читалище в Белград, което е резултат от дейността на българската емиграция а продължава с представянето на съдбата на сръбските библиотеки през Първата световна война, Народната библиотека в Белград, обществените библиотеки, Призренската богословска библиотека и др. до края на Втората световна война когато Димитровград, като последното място, където се проявява българското влияние, продължава своето културно развитие в пределите на ФНР Югославия.В труда са представени неизвестни досега данни за пътя на конфискуваните книги от Ниш в София, тригодишния престой на сръбските библиотеки в българската столица и завръщането им в Сърбия, както и значението и ролята на Стилиян Чилингиров, библиотекар и културен работник, който с ангажирането си е много направил за опазване на библиотечния материал на Народната библиотека в Белград и другите сръбски библиотеки.Крайната цел на изследването на темата „Български източници за сръбските читалища и библиотеки до края на Втората световна война” е чрез съпоставяне на българските източници с данни от историята на сръбските библиотеки, да се получатрезултати, които ще помогнат да се попълни историята на горепосочените сръбски читалища и библиотеки. Целта на изследването е да обогати професионалното поле на сръбското библиотекознание със знания за културата на книгата сред българите, без идеологически наслоявания, които натоварват сръбско-българските отношения. Имайки предвид поставените цели, дисертацията носи нови данни, особено важни за историята на Народната библиотека на Сърбия през и непосредствено след Първата световна война, както и на Народната библиотека в Пирот и Народната библиотека в Димитровград, чиято история е допълнена с данни, свързани със съществуването на читалището „Д-р Кръстьо Кръстев“ в Пирот и „Отец Паисий” в Димитровград (Цариброд) през Втората световна война.

Opis (eng)

The social, economic and cultural life of Serbs and Bulgarians, throughout history, has gone through periods of friendship and alliance as well as periods of enmity, antagonism and war. However, in the field of culture, cooperation has been constant and it is reflected in the permeation and mutual support, mostly in the field of literature.The cultural ties between the two neighbors were also expressed in the field of librarianship, and were especially reflected in the organization of reading rooms and libraries.This is the reason why they should be considered and deeply researched. This need resulted in research on "Bulgarian sources on Serbian reading rooms and libraries until the end of World War II",which brings hitherto unknown facts from Bulgarian sources about several reading rooms from today's territory of the Republic of Serbia, the fate of Serbian libraries and other cultural assets seized during The First World War by the Bulgarian army, about their stay in the National Library in Sofia and their return to Serbia. When it comes to the Second World War, there are far fewer events of interest for the history of libraries, as well as testimonies in archives, writings of contemporaries or historians. The existing data are related only to the existence of reading rooms in Dimitrovgrad (Caribrod) and Pirot.The subject of this paper was, first of all, Bulgarian sources on Serbian reading rooms and libraries. In addition to the published works of Bulgarian theorists of the reading rooms movement, the archival material of the Bulgarian Historical Archive at the National Library "St. Cyril and Methodius" and the Central State Archive in Sofia has been reviewed, systematized and processed. Certainly, monographic publications were not neglected, as well as articles published in serial publications. Apart from the Bulgarian ones, all available Serbian sources dealing with the issue of reading rooms were used, and they were used for comparative analysis. The entire collected material and sources are systematized, chronologically arranged and presented in the paper.The paper "Bulgarian sources on Serbian reading rooms and libraries until the end of the Second World War" consists of an Introduction, five basic chapters (Socio-political, economic and cultural relations between Serbia and Bulgaria from the mid-19th century to the end of the Second World War;Reading rooms in the function of preserving national identity; Libraries - a mirror of Serbian-Bulgarian relations in war and peace; Bulgarian sources on reading rooms and libraries during the Second World War; Library historiography on Serbian-Bulgarian relations) and Conclusion.Through five central chapters, the study covers the period from the mid-19th century, when cultural cooperation between Serbs and Bulgarians under Turkish rule intensified, to the end of World War II, when Serbia and Bulgaria established their current state borders. During that period, there was a fruitful permeation of Serbian and Bulgarian culture, but also open hostilities, religious problems caused by the Bulgarian Exarchate, the impact of war, which left consequences on the social and cultural development of both nations, as well as the development of book and writing culture.In the field of library history, it is the period from the founding of the first Bulgarian reading rooms. Those reading rooms are, especially during the Bulgarian revival, important centers of culture and development of national self-awareness. They also, according to Bulgarian sources, had an impact on founding reading rooms in cities such as Nis, Pirot, Negotino. Vranje, Zajecar, Dimitrovgrad (Caribroda). The establishment of the Bulgarian Reading Room in Belgrade, which is the result of the activities of Bulgarian emigrants, stands out. It continues with the presentation of the fate of Serbian libraries in the First World War, the National Library in Belgrade, public libraries, the Prizren Theological Library and others until the end of Second World War, when Dimitrovgrad, as the last place where Bulgarian influence was expressed, continues its cultural development within the borders of the Federal Republic of Yugoslavia.The paper highlights hitherto unknown data on the journey of confiscated books from Nis to Sofia, the three-year stay of Serbian libraries in the Bulgarian capital and their return to Serbia, as well as the importance and role of Stilian Chilingirov, librarian and cultural worker, who with his engagement did a lot to preserve the material of the National Library in Belgrade and other Serbian libraries.The ultimate goal of the research on "Bulgarian sources on Serbian reading rooms and libraries until the end of the Second World War" was to compare Bulgarian sources with data in the history of Serbian libraries, to achieve results that will help complete the history of Serbian reading rooms and the library.The aim of the research is to enrich the professional field of Serbian librarianship with the knowledge of the book culture among Bulgarians, without ideological deposits that burden Serbian-Bulgarian relations. Having in mind the stated goals, the dissertation brings new data especially important for the history of the National Library of Serbia during and immediately after the First World War, as well as the National Library of Pirot and the National Library in Dimitrovgrad, whose history is supplemented by data related to the existence of the reading room "Dr Krsto Krstev" in Pirot and "Otec Paisij" in Dimitrovgrad during the Second World War., The social, economic and cultural life of Serbs and Bulgarians, throughout history, has gone through periods of friendship and alliance as well as periods of enmity, antagonism and war. However, in the field of culture, cooperation has been constant and it is reflected in the permeation and mutual support, mostly in the field of literature.The cultural ties between the two neighbors were also expressed in the field of librarianship, and were especially reflected in the organization of reading rooms and libraries.This is the reason why they should be considered and deeply researched. This need resulted in research on "Bulgarian sources on Serbian reading rooms and libraries until the end of World War II",which brings hitherto unknown facts from Bulgarian sources about several reading rooms from today's territory of the Republic of Serbia, the fate of Serbian libraries and other cultural assets seized during The First World War by the Bulgarian army, about their stay in the National Library in Sofia and their return to Serbia. When it comes to the Second World War, there are far fewer events of interest for the history of libraries, as well as testimonies in archives, writings of contemporaries or historians. The existing data are related only to the existence of reading rooms in Dimitrovgrad (Caribrod) and Pirot.The subject of this paper was, first of all, Bulgarian sources on Serbian reading rooms and libraries. In addition to the published works of Bulgarian theorists of the reading rooms movement, the archival material of the Bulgarian Historical Archive at the National Library "St. Cyril and Methodius" and the Central State Archive in Sofia has been reviewed, systematized and processed. Certainly, monographic publications were not neglected, as well as articles published in serial publications. Apart from the Bulgarian ones, all available Serbian sources dealing with the issue of reading rooms were used, and they were used for comparative analysis. The entire collected material and sources are systematized, chronologically arranged and presented in the paper.The paper "Bulgarian sources on Serbian reading rooms and libraries until the end of the Second World War" consists of an Introduction, five basic chapters (Socio-political, economic and cultural relations between Serbia and Bulgaria from the mid-19th century to the end of the Second World War;Reading rooms in the function of preserving national identity; Libraries - a mirror of Serbian-Bulgarian relations in war and peace; Bulgarian sources on reading rooms and libraries during the Second World War; Library historiography on Serbian-Bulgarian relations) and Conclusion.Through five central chapters, the study covers the period from the mid-19th century, when cultural cooperation between Serbs and Bulgarians under Turkish rule intensified, to the end of World War II, when Serbia and Bulgaria established their current state borders. During that period, there was a fruitful permeation of Serbian and Bulgarian culture, but also open hostilities, religious problems caused by the Bulgarian Exarchate, the impact of war, which left consequences on the social and cultural development of both nations, as well as the development of book and writing culture.In the field of library history, it is the period from the founding of the first Bulgarian reading rooms. Those reading rooms are, especially during the Bulgarian revival, important centers of culture and development of national self-awareness. They also, according to Bulgarian sources, had an impact on founding reading rooms in cities such as Nis, Pirot, Negotino. Vranje, Zajecar, Dimitrovgrad (Caribroda). The establishment of the Bulgarian Reading Room in Belgrade, which is the result of the activities of Bulgarian emigrants, stands out. It continues with the presentation of the fate of Serbian libraries in the First World War, the National Library in Belgrade, public libraries, the Prizren Theological Library and others until the end of Second World War, when Dimitrovgrad, as the last place where Bulgarian influence was expressed, continues its cultural development within the borders of the Federal Republic of Yugoslavia.The paper highlights hitherto unknown data on the journey of confiscated books from Nis to Sofia, the three-year stay of Serbian libraries in the Bulgarian capital and their return to Serbia, as well as the importance and role of Stilian Chilingirov, librarian and cultural worker, who with his engagement did a lot to preserve the material of the National Library in Belgrade and other Serbian libraries.The ultimate goal of the research on "Bulgarian sources on Serbian reading rooms and libraries until the end of the Second World War" was to compare Bulgarian sources with data in the history of Serbian libraries, to achieve results that will help complete the history of Serbian reading rooms and the library.The aim of the research is to enrich the professional field of Serbian librarianship with the knowledge of the book culture among Bulgarians, without ideological deposits that burden Serbian-Bulgarian relations. Having in mind the stated goals, the dissertation brings new data especially important for the history of the National Library of Serbia during and immediately after the First World War, as well as the National Library of Pirot and the National Library in Dimitrovgrad, whose history is supplemented by data related to the existence of the reading room "Dr Krsto Krstev" in Pirot and "Otec Paisij" in Dimitrovgrad during the Second World War.

Jezik

srpski

Datum

2022

Licenca

Ovo delo je licencirano pod uslovima licence
Creative Commons CC BY-NC-ND 3.0 AT - Creative Commons Autorstvo - Nekomercijalno - Bez prerada 3.0 Austria License.

http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/3.0/at/legalcode

Predmet

OSNO - Opšta sistematizacija naučnih oblasti, Srbija

Србија, Бугарска, народнa читалишта, читаонице, Читалиште у Пироту, Читалиште у Нишу, Читалиште у Цариброду (Димитровграду), Читалиште у Врању, Читалиште у Неготину, Читалиште у Зајечару, бугарско читалиште у Београду, Стилијан Чилингиров, библиотеке, Народна библиотека у Београду, Народна библиотека Софија, Библиотека Призренске богословије

Сърбия, България, народни читалища, читални, Читалище в Пирот, Читалище в Ниш, Читалище в Цариброд (Димитровград), Читалище във Враня, Читалище в Неготин, Читалище в Зайчар, българско читалище в Белград, Стилиян Чилингиров, библиотеки, Народна библиотека в Белград, Народна библиотека София, Библиотека на Призренската духовна семинария

OSNO - Opšta sistematizacija naučnih oblasti, Srbija

Serbia, Bulgaria, public reading rooms, reading rooms, Reading rooms in Pirot, Reading rooms in Nis, Reading rooms in Caribrod (Dimitrovgrad), Reading rooms in Vranje, Reading rooms in Negotin, Reading rooms in Zajecar, Bulgarian reading rooms in Belgrade, Stilian Chilingirov, libraries, National Library in Belgrade, National Library Sofia, Library of the Prizren Theological Seminary